Един от етапите на работата, предшестващи изграждането на насипа – когато това се налага въз основа на измерванията – е укрепването на подпочвения слой.

Настоящите ни снимки са направени на 57-ия километър, където непрекъснато се извършва укрепване на подпочвения слой чрез метода на Келер за забиване на чакълни пилоти.

Целта на технологията, официално наречена „дълбоко уплътняване с добавяне на чакъл“, е да се подобрят до необходимата степен параметрите на наличния неносещ подпочвен слой по време на подобряването на почвата: уплътняваме зърнестите, рохки почви, а в наситените с вода плътни почви ускоряваме отводняването и консолидацията им с помощта на вкаран чакъл.

Средният диаметър на чакълените пилоти е 50–60 см, а дълбочината им – 5–8 метра, но тези стойности не са постоянни и могат да варират в зависимост от параметрите на почвата.

Поради спецификата на технологията хоризонталната „вибрационна сила“ втиска различно количество камъни в почвата в зависимост от плътността на отделните почвени слоеве, поради което диаметрите на пилотите варират за всеки почвен слой. В по-плътния почвен слой се вкарва по-малко, а в по-рохкия/мекия почвен слой – повече, като по този начин се постига хомогенна носеща способност на подобрената основа.

В предварително пробитите дупки спускаме т.нар. вибратор, след което го изтегляме нагоре с няколко дециметра, като същевременно подаваме добавката през шлюза в почвата, към върха на вибратора. При следващото спускане вибраторът притиска и уплътнява добавката в почвата в странична посока.

За да се постигне подходяща плътност, консумираният ток от вибратора трябва да бъде в диапазона от 80 до 100 ампера.

Методът на Келер за забиване на чакъл не оказва никакво вредно въздействие върху околната среда. В почвата се внася чакъл от естествен произход, който, след уплътняване, придава носеща способност на фундамента, без да се нанася каквато и да е вреда на първоначалното състояние на околната среда.